Орбис

Аспектът е точен само за миг, когато ъгълът е кръгъл до градуса. Орбисът е позволената граница около този миг, измерена в градуси. На практика съединението и опозицията получават по-широк орбис, около осем градуса, докато второстепенните ъгли получават по-тесен. Слънцето и Луната обикновено носят по-широки орбиси от малките планети. Има значение и дали аспектът тепърва наближава точния ъгъл, или вече се отдалечава от него. Затова един и същ ъгъл се брои за аспект в едни граници и се пренебрегва в други, според школата и според телата.

Колкото по-стегнат е орбисът, градус или два, толкова по-силно и по-определящо се усеща аспектът; широкият орбис действа по-скоро като фонов тон. Аспект, който тепърва се затяга, традиционно се тълкува като засилващ се и предстоящ, а разпускащият се като отзвучаващ. Затова орбисът е начинът да подредиш кое в картата звучи най-силно. Много астролози дават на съединенията и опозициите с участието на Слънцето и Луната най-широките граници, защото тези две светила се усещат силно дори отдалеч.

Представи си две карти, и в двете Венера в квадратура с Марс. В първата ъгълът е с орбис един градус и темата напира силно и постоянно. Във втората отклонението е седем градуса и същата квадратура едва се долавя, като далечен шум. Аспектът е един и същ по име, но орбисът решава колко тежи в действителност.

Орбисът не е един и същ за всички: различните астролози и школи ползват малко различни граници. Често се греши и в посоката, като се мисли, че по-широкият орбис значи по-силен аспект, а е точно обратното. Орбисът зависи и от вида на аспекта, и от участващите тела, така че не е едно число за цялата карта. И понеже орбисът се избира, а границите се различават, двама астролози могат с основание да не се съгласят дали някой широк аспект изобщо го има.

Пълната натална карта на NovaOracles посочва точната раздалеченост за всеки аспект, включително при транзитите, за да преценяваш всеки по това колко близо е в действителност, вместо да разчиташ на фиксиран праг.