Планетарни часове: изчисление

Всичко започва с изгрева и залеза на избраното място. Собственият ни астрономически модул намира мига, в който горният край на Слънцето докосва равен хоризонт, като отчита 34 дъгови минути за пречупването на светлината близо до хоризонта, както правят астрономическите алманаси. Сравнихме резултатите с данните на Военноморската обсерватория на САЩ за градове от Кито до Рейкявик и разликата остава под минута.

След това светлата част се дели на 12 равни дневни часа, а нощта на 12 равни нощни. Първият дневен час принадлежи на планетата на деня от седмицата, а всеки следващ минава към следващата планета по халдейския ред. Много таблици в интернет пропускат астрономията: броят часове по 60 минути от 6 сутринта или ползват изгрева на един град за всички. През лятото и зимата така попадаш в грешния час през голяма част от деня.

Часовете идват от време, когато денят, колкото и дълъг да е, се е броял за дванайсет часа от изгрев до залез. Гръцките и римските слънчеви часовници отбелязват именно тези сезонни часове, а нощта се е броила по същия начин. Планетарният час пази това старо правило, затова дължината му зависи от сезона и от това колко далеч си от екватора.

В София дневният час трае около 77 минути по време на юнското слънцестоене и около 45 минути по време на декемврийското, а при нощните часове е обратно. В Берлин разликата е по-голяма, от около 38 до 84 минути. В Кито, почти на екватора, дневните и нощните часове остават близо до 60 минути през цялата година. Около равноденствията те са приблизително равни навсякъде.

Управителите следват халдейския ред: Сатурн, Юпитер, Марс, Слънцето, Венера, Меркурий, Луната. Той подрежда седемте видими с просто око планети от най-бавната до най-бързата спрямо звездите, което древните астрономи са смятали за реда им по отдалеченост от Земята.

Ако преброиш 24-те часа на един ден по този списък, следващият изгрев се пада три места по-нататък. Затова седмицата върви Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн. Римският историк Дион Касий описва това броене в началото на III век. Имената са оцелели в много езици: на английски Sunday, Monday и Saturday, на френски mardi, mercredi, jeudi и vendredi (Марс, Меркурий, Юпитер, Венера).

Планетарният ден започва с изгрева, а не в полунощ. В понеделник в 4 сутринта на повечето места и през повечето сезони още си в нощните часове на неделята, броени от неделния изгрев. Изчислението отчита това за текущия час: преди изгрева то гледа към нощта на предния ден.

Таблицата за избрана дата винаги обхваща времето от нейния изгрев до следващия, така че последните нощни часове се падат на следващата календарна сутрин. Всички часове са в местното време на мястото, с лятното часово време, където то важи.

Отвъд полярните кръгове има дни, в които Слънцето не залязва, и седмици, в които не изгрява. Без изгрев или залез няма какво да се дели на дванайсет: планетарните часове не могат да се определят и изчислението го казва ясно, вместо да измисля правило. Планетата управител на деня остава в сила, защото зависи само от деня от седмицата.

Някои съвременни астролози запълват празнината с равни часове по 60 минути или броят от здрача, но класическите източници нямат правило за това. Дори малко извън полярния кръг часовете стават крайни: в Рейкявик по време на юнското слънцестоене дневният час трае около 106 минути, а нощният около 14.

Планетарните часове са част от електоралната астрология, изкуството да избереш момент за начало. Идеята е делото да съвпадне с планетата: час на Венера за любов и приятелство, на Меркурий за писане и търговия, на Юпитер за молби и пари, както в списъка по-горе. Уилям Лили, английският хорарен астролог от XVII век, е проверявал по управителя на часа и дали хорарната карта става за тълкуване.

Представяме часовете като традиционна система за отмерване на времето и ги изчисляваме толкова точно, колкото позволява астрономията. Дали часът на Венера помага на първа среща, е въпрос на практика и вяра; изгревът, от който започва, е факт.