Фази на Луната: осемте фази и от какво идват

Слънцето винаги осветява половината от Луната, тази, която е обърната към него. През месеца се мени само колко от осветената половина виждаме от Земята. Докато Луната обикаля по орбитата си, ъгълът между Луната, Земята и Слънцето се променя и виждаме осветената половина в анфас, в профил или във всяко положение между двете.

Астрономите мерят този ъгъл като елонгация, тоест отстоянието на Луната от Слънцето по небето. При 0 градуса е новолуние, при 90 градуса първа четвърт, при 180 градуса пълнолуние, а при 270 градуса последна четвърт. Осветената част от диска следва пряко от ъгъла и по него са начертани всички фигури на тази страница.

Сянката на Земята няма нищо общо с фазите. Тя пада върху Луната само при лунно затъмнение, а то е възможно единствено при пълнолуние, когато Луната е близо до някоя от точките, в които орбитата ѝ пресича пътя на Слънцето, лунните възли. Ръководството Лунни фази и затъмнения разглежда подробно възлите и затъмненията.

От новолуние до пълнолуние осветената част расте и Луната е нарастваща. От пълнолуние обратно към новолуние светлата част се смалява и Луната е намаляваща. В северното полукълбо нарастващата Луна е осветена отдясно, а намаляващата отляво. Южно от екватора е точно обратното.

Издава я и часът, в който я виждаш. Нарастващата Луна е вечерна и вече е на небето при залеза. Намаляващата е сутрешна: изгрява късно през нощта и остава на небето и след като се зазори.

Всички на Земята виждат една и съща фаза в един и същ момент: пълнолунието е пълнолуние и в Сидни, и в Истанбул. Различна е само ориентацията. В южното полукълбо наблюдателите гледат на север, за да видят Луната, затова за тях тя е обърната наопаки спрямо гледката от север, а осветената страна е огледална: нарастващият сърп е осветен отляво.

Близо до екватора сърпът лежи почти хоризонтално, осветен отдолу или отгоре, и понякога го наричат лодка или усмихната Луна. Вторият ред дискове по-горе показва същите осем фази такива, каквито изглеждат от южното полукълбо.

Месецът може да се мери по Луната по два начина и разликата между тях е повече от два дни.

Синодичен месец, от новолуние до новолуние (средно)

29,530589 дни: 29 д 12 ч 44 мин

Сидеричен месец, една обиколка спрямо звездите (средно)

27,321662 дни: 27 д 7 ч 43 мин

Най-кратка и най-дълга лунация от 2026 до 2035

от 29,28 до 29,82 дни

Фазите следват синодичния месец. Докато Луната направи една обиколка около Земята, Земята се придвижва с около 27 градуса по своята орбита, затова на Луната ѝ трябват още около два дни, за да стигне отново същия ъгъл спрямо Слънцето. Понеже орбитата на Луната е елипса, а Слънцето я смущава, отделна лунация може да е с няколко часа по-кратка или по-дълга от средната; диапазонът по-горе е изчислен от всички новолуния в периода.